Днес е специален ден – „малката ми“ навършва 15.

 

И докато празнуваме рождения ѝ ден, осъзнавам, че след няколко месеца „голямата ми“ ще стане вече на 17.

 

Две тийнейджърки – две млади жени, които вече вървят по своя път, търсят своите мечти и своя живот.

А аз? Аз съм по средата – с гордост, с любов, но понякога и с малко тъга.

 

Понякога ви гледам двете и още виждам онези малки момичета с блестящи очи, които искаха да знаят всичко и да споделят всичко с мен.

Днес всяка от вас е пораснала по свой начин.

Спорите, смеете се, мечтаете и живеете своя собствен живот, а аз стоя на една крачка встрани.

 

Понякога като слушател, понякога като гръмоотвод, понякога просто като тази, която седи тихо до вас и мисли:

„Уау, от вас израстват невероятни жени.“

 

Това е красив, но и предизвикателен процес. Усещам как невидимата ни връзка се разтяга.

 

Все по-често взимате решенията си сами – и така трябва да бъде.

Но понякога си пожелавам за момент да се върна назад, когато още бях тази, която можеше да направи всичко „правилно“.

 

Когато си помисля, че „голямата“ ще вземе своята матура след три години, а „малката“ само година по-късно…

Да, тогава за миг ми се свива сърцето.

Защото знам: ще започне съвсем ново време.

За вас. За мен. За нас.

 

 

 

От мама към спътница

 

 

Преди бях тази, която знае всичко, която утешава, лекува и пази.

Днес пускам, слушам, изчаквам.

Тук съм, когато ме имате нужда – но се уча и да ви оставям вашето пространство.

Не е лесно, но ви вярвам.

И постепенно откривам коя съм аз, извън ролята на мама.

 

Без значение колко ще пораснете, без значение по какви пътища ще тръгнете – вие винаги ще бъдете моите момичета.

Обичам нашия хаос, нашите вътрешни шеги, нашите моменти, в които просто сме си ние.

И обичам да виждам колко силни ставате – защото знам, че част от вашата сила идва от моята любов.

 

 

 

За всички майки

 

 

Може би и ти познаваш това чувство – да стоиш между смеха и пускането, между гордостта и малката тъга.

Нормално е да се чувстваш така.

Имаме право да се гордеем – не само с децата си, но и с това как ги придружаваме по пътя им.

 

Днес, на този специален рожден ден, просто съм благодарна.

За вас двете.

За всичко, което беше.

И за всичко, което предстои. ❤️